Бригада за копаене на кладенец в София 0888-681-777
Професионално копаене на кладенец или много кладенци в София и страната. Момчетата откриват чиста поливна и питейна вода. Работят прокопаване на кладенци в глина или камъни. Количеството на питейна вода се влошават в резултат на съдържащи се в нея хумусни вещества. Последните обаче не са вредни за човешкото здраве. Такава вода е замътена слабо, без мирис и кисела реакция. Такава вода се пречиства сполучливо, чрез коагулиране със стипца (алуминиев сулфат).
Вредните органични примеси във водата най-често се дължат на хлора, произхождащ от урината, изпражненията и други подобни. Присъствието на други органични примеси е указание, че водата има връзка с торища, септични ями, клозети и др. Такава вода не се допуска за водоснабдяване, както и около такива не се копаят кладенци.
Кладенци не се копаят и около промишлени, производствени обекти и до строителни площи и терени.
Водата съдържаща амоняк, азот и азотна киселина, показва, че е непригодна за пиене и дори за битови нужди. В такава има гниещи процеси на органични вещества. Кладенци не се копаят и в близост до гробища.
Най-общо казано, питейната вода не трябва да съдържа над 60 мг., а по изключение и до 100 мг. органични вещества на 1 л. вода.
Изчисляване на количеството органични вещества.
Количеството на органични вещества, съдържащи се във водата може да се установи с помощта на калиев перманганат и кислород, който окислява органичните вещества.
Съдържанието на водата с органични вещества се определя с употребеното количество калиев перманганат до получаване на виолетов цвят. Употребата му не бива да надвишава 12 мг., което отговаря на 4 мг кислород или 63 мг органични вещества в 1 л. вода.
Радиоактивност на водата – тя зависи от радиоактивните минерали и почви, които се съдържат в нея като газообразни еманиации. Най-голяма радиоактивност имат водите от еруптивни скали и минерални води. С отдалечаване на водата от извора се намалява нейната радиоактивност.
Сух остатък на водата – от битово-питейни нужди не бива да надвишава 1000 мг. в 1 л. вода.
Газове във водата – изворните и подземни води, добивани, чрез кладенци често съдържат въздух в състава си или газове. Количеството на въздух зависи от произхода на водата. Плитко-подпочвените води съдържат голямо количество въздух, отколкото дълбоко подпочвените. Водата със съдържание на кислород не е вредна за човешкото здраве. Когато е мека тя има 5 мг. свободен кислород в 1 л. вода. Водата в силно агресивна спрямо чугун, олово и желязо. Атмосферната вода от дъждове и снегове е наситена с въздух и е силно корозионна.
Реакция на водата при копаене на кладенец – тя може да се установи с помощта на лакмусова хартия, червено конго, метилоранж и др. инструменти.
Твърдост – съдържанието на магнезиеви и калциеви соли обуславя нейната твърдост. Твърдостта на водата бива временна (карабонатна), обща и постоянна.
Подземните води имат по-голяма твърдост, отколкото повърхностните. Подпочвените води са със средна твърдост. Твърдостта предава на водата в известна степен приятен вкус. Твърдите и средно твърди води на са вредни за здравето на човек, но много твърдите обаче не се препоръчват за домакински и питейни нужди.